Процедурите предшестващи обществени обсъждания включват: консултации, срещи със засегнатите граждани, предоставяне на пълна информация
на разбираем за гражданите език включително нагледни материали от Агенция Пътна Инфраструктура (АПИ) за цялото инвестиционно намериние в пълен обем, които
трябва да бъдат изложени на видно място в града и засегнатите квартали, за предписания от закона срок (мин. 30 дни) преди самото обществено обсъждане. Например,
информация за точното трасе и ширина на проектирания път, мостове, детелини, подпорни стени, насипи, отводнителни канали и други съоражения, точни размери, точно разположение,
напречни разрези показващи въздействието върху склоновете, където ще преминава трасето и т.н.
Информацията по-горе не е предоставена на гражданите както се изисква от закона преди общественото обсъждане. Тази информация е умишлено скривана от Агенция Пътна Инфраструктура (АПИ) и неговия
управителен съвет с председател Лазар Лазаров. Тези нарушения на закона са
посочени в жалбата от инициативните комитети на гражданите пред ВАС и са установен факт
от съдията Диана Добрева, и потвърдени от наблюдаващия прокурор Валентина Драганова. Следва мнението на съдията Диана Добрева по делото:
ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Диана Добрева – докладчик по делото:
Не съм съгласна с мнозинството от съдебния състав, че жалбите са
неоснователни. Считам, че процесното решение по ОВОС следваше да бъде
отменено като незаконосъобразно. Съображенията ми за това са следните:
С публикуването на обявата за провеждане на срещи за обществено
обсъждане на ДОВОС и ДОС на 18.01.2012 г. само в един централен
ежедневник и на сайта на община Габрово е нарушен чл. 17, ал. 1, т. 2 от
приложимата Наредба по ОВОС. Съгласно разпоредбата, обявяването на
мястото, датата и часа за провеждане на среща/срещи за обществено
обсъждане на ДОВОС следва да се извърши от възложителя в средствата за
масово осведомяване и/или по друг подходящ начин най-малко 30 дни преди
срещата/срещите.
Обстоятелството, че в случая обявата е публикувана на стр. 18 на в. „Сега” и
че поместването й на сайта на община Габрово не е на видно място, води до
извода, че подготовката за общественото обсъждане е проведена формално,
което поставя въпроса постигната ли е целта му.
Установи се по делото, че такава обява не е публикувана в нито един местен
вестник. Не се доказва и удостовереното от кмета на община Габрово в
писмото му до възложителя, изпратено на 12.01.2012 г. и получено в АПИ на
16.01.2012 г. с вх. № 08-00-21, че освен на сайта, е налице и поставена обява
на таблото в Информационния център на община Габрово. Безспорно е, че
едва на 03.02.2012 г. поканата за общественото обсъждане е огласена в
Gabrovonews.bg, т.е. 23 дни преди провеждането на срещата на 21.02.2012
година. Следователно, не е удовлетворено нормативното изискване на чл. 17,
ал. 1, т. 2 от Наредбата по ОВОС, която разпоредба цели да гарантира
неподлежаща на съмнение информираност на обществеността (в случая
жителите на Габрово) за датата на общественото обсъждане най-малко 30 дни
преди провеждането му.
Освен това считам, че и преди обсъждането засегнатата общественост не е
била достатъчно информирана за характера и параметрите на
инвестиционното предложение, въпреки, че се касае за много важна за гр.
Габрово пътнотранспортна инфраструктура, както и за въздействието му
върху околната среда, при положение, че освен рехабилитация и
реконструкция на съществуващата пътна мрежа, се предвижда ново
строителство, както в жилищни квартали, така и на територията на защитени
зони.
Няма данни преди организирането на общественото обсъждане по реда на
Глава пета от Наредбата за ОВОС инвестиционното предложение да е било
представено на гражданите чрез подходяща нагледна агитация (брошури,
информационни табла, постери), няма доказателства за проведени срещи със
засегнатото население в кварталите „Чехлевци”, „Велчевци”, „Дядо Дянко” и
„Христо Смирненски”, както и с инициативните им комитети, въпреки
изрично изразеното от тях желание да участват в такива срещи и
консултации, което е в нарушение на чл. 95, ал. 1 и 3 от ЗООС и чл. 9, ал. 2 и
3 от Наредбата за ОВОС. Твърди се от ответника, че срещи са провеждани
през 2010 г., а възраженията и предложените алтернативни варианти за
трасето са били съобразени при изготвянето на допълнените ДОВОС от 2011
г. и 2012 година. Това обаче не удовлетворява изискването на закона
консултациите и срещите да бъдат проведени именно за обсъждане на двете
допълнения на ДОВОС, което е следвало да се извърши в периода след м.
януари 2012 г., когато е изготвен последният доклад. Вместо това
общественото обсъждане е организирано в много кратък срок и проведено
през м. февруари 2012 година.
Основателно е възражението на жалбоподателите, че не се доказва по делото
преди общественото обсъждане да е изготвена и справка от възложителя за
извършените консултации и за мотивите за приетите и неприетите
предложения, така, както изисква чл. 9, ал. 5 от Наредбата за ОВОС.
Установи се също така, че преди провеждане на срещата на 21.02.2012 г., в
периода от 16.01.2012 г. до 16.02.2012 г., ДОВОС е бил на разположение на
хартиен носител в община Габрово, където гражданите са могли да се
запознаят с него, а също така да си водят бележки само пред канцеларията,
където същият се намирал. Следва да се има предвид, че обемът на
материалите (2 доклада, придружени с нетехническо резюме) е значителен и
голяма част от диаграмите, таблиците, картния материал, графически чертежи
и констатации са трудно разбираеми за неспециалисти в съответната област.
При липса на предхождащи срещи и консултации, на които да бъде разяснено
по подходящ и достъпен за гражданите начин какви са параметрите на
инвестиционното предложение, респективно предимствата на предпочетения
от възложителя вариант и недостатъците на останалите, считам, че и
запознаването на населението с ДОВОС в случая не е извършено съобразно
закона и не е постигнало целта му.
По преписката не е представен и протоколът от самата среща, състояла се на
21.02.2012 г. в сградата на община Габрово, който следва да е изготвен
съгласно чл. 17, ал. 2 от Наредбата за ОВОС, като информация за случилото
се на нея може да се извлече само от становището на АПИ (л. 283 – л. 284 от
делото), с което възложителят предлага на МОСВ да одобри
инвестиционното предложение. Становището в тази му част е във формата на
кратък преразказ, като от него не става ясно какви точно са били
разискванията (въпроси и отговори) по време на срещата, на която са
присъствали 101 души, за да бъде счетено, че изказванията на членовете на
инициативните комитети са неотносими към обсъжданите доклади и предвид
това обстоятелство и продължителността на срещата, тя да бъде прекратена, а
писмените становища - връчени на възложителя.
Установява се, че по депозираните възражения, становища и предложения на
инициативните комитети от кв. „Велчевци” и кв. Чехлевци”, и от кв. „Дядо
Дянко” и кв. „Хаджи Цонев мост”, физическите лица: Стела Динева, Росен
Димов, Николай Николов, Севдалина Ковачева, Г. Гатев, Петър Петров,
Даниел Найденов, Елена Стоянова и "ВВФ-Световен фонд за дивата природа,
Дунавско-Карпатска програма България", е отговорено от АПИ писмено (от
л. 286 до л. 349). Не е ясно как тези отговори се инкорпорират в
съдържанието на становището на АПИ по чл. 17, ал. 5 от Наредбата за ОВОС,
при положение, че очевидно се касае за различни документи с оглед на
външно оформление и шрифт, а единна номерация на страниците от
становището липсва, такава е поставена от секретаря на съдебния състав. В
тази връзка следва да се отбележи, че цялата административна преписка е
представена от ответника на съда без номерация и без опис на папките, което
изключително затрудни състава при проучване на обемния доказателствен
материал в хронологичен порядък. Самото становище на АПИ като отделен
документ (л. 283, 284, 285, 350, 351 и 352) няма дата, като без логическа
връзка между текста на изложението в първите три и последните три
страници (л. 286 – л. 349) се намират отговорите на постъпилите писмени
предложения, препоръки, мнения и възражения. От съдържанието му обаче е
видно, че както то, така и отговорите не са изготвени преди, а след срещата за
обществено обсъждане, проведена на 21.02.2012 година. Същевременно се
твърди от ответника, че същите тези отговори, представени в табличен вид, са
потвърждение, че е изпълнена разпоредбата на чл. 9, ал. 5 от Наредбата за
ОВОС, т.е. това е изготвената справка от възложителя за извършените
консултации и за мотивите за приетите и неприетите предложения, което
твърдение очевидно е несъстоятелно. Както се посочи, такава справка преди
организиране на общественото обсъждане въобще не е изготвяна, а
консултации не са провеждани.
Съгласно чл. 17, ал. 5 от Наредбата за ОВОС, в срок от 10 дни след
срещата/последната среща за обществено обсъждане възложителят представя
на компетентния орган и на съответните общини/райони/кметства писмено
становище по предложенията, препоръките, мненията и възраженията в
резултат на общественото обсъждане. Съответните общини/райони/кметства
осигуряват обществен достъп до становището на заинтересуваните лица или
организации и на вносителите на предложения, препоръки, мнения и
възражения в резултат на общественото обсъждане. Според ал. 6, когато в
резултат на общественото обсъждане са предложени писмено други
възможни начини за осъществяване на инвестиционното предложение,
възложителят по своя преценка възлага допълване на доклада за ОВОС и
организира ново обществено обсъждане по реда на ал. 1. Преценката да не се
възлага допълване на доклада за ОВОС заедно с мотивите за нея се включва
към становището по ал. 5.
В случая няма доказателства на община Габрово да е предоставено
становището на АПИ по чл. 17, ал. 5 от Наредбата за ОВОС и общината да е
осигурила обществен достъп до него. Освен това, въпреки че възложителят
има право на своя преценка за необходимостта от допълване на ДОВОС и
ново обществено обсъждане на база на постъпилите писмени предложения,
преценката му това да не се извършва следва да бъде мотивирана.
Задължението е императивно разписано в наредбата и в случая не е
изпълнено, видно от съдържанието на становището.
Отделно от това, същото е изготвено въпреки отправената покана за
допълнителни дебати по проблемите, които на срещата за обществено
обсъждане на 21.02.2012 г. не са получили отговор. Както вече се посочи,
разискванията са били прекратени. Затова са последвали и аргументирани
възражения в тази насока, че на практика дебати по същество не са проведени
и много спорни въпроси не са получили адекватен отговор. Така, вместо
общественото обсъждане да продължи, ДОВОС е внесен от възложителя
АПИ в МОСВ и след гласуването му от ВЕЕС на 23.03.2012 г. е издадено
обжалваното министерско решение на 03.04.2012 година.
Предвид изложеното, споделям становището на жалбоподателите и на
прокуратурата, че засегнатата общественост не е била достатъчно добре
информирана за инвестиционното предложение на АПИ и че процедурата по
общественото обсъждане на ДОВОС, в т.ч. с допълненията към него от м.
ноември 2011 г. и м. януари 2012 г., е формално проведена през м. февруари
2012 година. Това представлява съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и води до извод за наличие на
отменителните основания по чл. 146, т. 3 и 5 от АПК по отношение на
оспореното решение по ОВОС. Ответникът неоснователно се позовава на
предходното обществено обсъждане през 2010 г. на ДОВОС, като твърди, че
възложителят е представил в МОСВ протоколи от тогава проведени срещи и
присъствени списъци, както и че възраженията на засегнатата общественост
били взети предвид. По настоящия спор съдът е длъжен да установи
проведено ли е съгласно закона обществено обсъждане преди внасянето от
АПИ в МОСВ на ДОВОС в последния му вариант, въз основа на който
доклад е одобрено осъществяването на инвестиционното предложение с
министерското решение.
Не съм съгласна със становището на мнозинството от съдебния състав и по
отношение на някои от заключенията на приетите по делото експертизи.
В съдебното заседание, проведено на 27.02.2013 г., изготвилият техническата
експертиза инж. Иванов заяви, че не е запознат в България да се използва
земекопна техника от въздуха и че в стръмна гориста местност фундаментите
на мостовете не може да се изградят без наличието на спомагателни
(резервни) пътища. Затова според вещото лице строителството в ІІІ-ти и ІV
етап е невъзможно без изграждането на спомагателни пътища, което
становище е обосновано и в писменото му заключение. Такива обаче за ІІІ-ти
етап не са предвидени в ДОВОС. Освен това, в него изрично е посочено, че
„не се предвижда изграждането на спомагателни пътища за обслужването на
строителствата ІV-ти и V-ти етап в границите на ПП „Българка”. За
транспортиране на инертни материали и генерирани отпадъци по време на
строителството ще се използва само изграждащото се трасе” (л. 46 - 47 от
ДОВОС).
При това положение, основателно жалбоподателите възразяват, че след като
спомагателни пътища в етапи ІІІ и ІV следва да има и те ще попадат в
дворове, земеделски парцели, парцели в регулация и в горски площи, то в
ДОВОС следва да е оценено това значително въздействие върху околната
среда съгласно чл. 96, ал. 1, т. 3 и 4 от ЗООС. Според тези императивни
разпоредби възложителят на предложението представя на компетентния
орган за вземане на решение ДОВОС, който съдържа описание и анализ на
компонентите и факторите на околната среда и на материалното и културното
наследство, които ще бъдат засегнати в голяма степен от инвестиционното
предложение, както и взаимодействието между тях; описание, анализ и
оценка на предполагаемите значителни въздействия върху населението и
околната среда в резултат на реализацията на инвестиционното предложение;
ползването на природните ресурси; емисиите на вредни вещества при
нормална експлоатация и при извънредни ситуации, генерирането на
отпадъци и създаването на дискомфорт. Както се посочи по-горе, наличие на
спомагателни пътища при осъществяване на толкова мащабно строителство в
тези му етапи (ІІІ и ІV) въобще не е предвидено в ДОВОС, поради което
липсва и оценка на значителното въздействие върху околната среда при
изграждането и ползването на тези пътища. Затова считам, че при така
установеното от техническата експертиза е налице нарушение на чл. 96, ал. 1,
т. 3 и 4 от ЗООС, тъй ДОВОС следва да съдържа такава оценка. Нарушение
на тези разпоредби представлява и това, че в доклада не се споменава какви
ще са вредните въздействия за околната среда при оформянето на изкопите за
подпорните стени в ІV етап на трасето, защото е очевидно, че при
осъществяване на взривни дейности неминуемо ще има отделяне на вредни
емисии.
При оглед на място вещото лице инж. Пальов, изготвил геодезическата
експертиза, установява, че в посочената зона в кв. Чехлевци има характерно
набраздяване на повърхността на земната основа и наличие на укрепване чрез
стари подпорни стени. Това набраздяване може да се дължи на движение на
повърхностни води, което води до отмиване на повърхностния слой почвени
частици и е своего рода микросвлачище. Същото набраздяване обаче може да
се получи и при свличане на големи земни маси. Според експерта не може да
се каже с категоричност дали това свлачище сега е активно, тъй като трябва
да се извърши заснемане и обследване на района, и геодезическо измерване за
установяване на движението на повърхността. Такъв един процес изисква
доста време – около една година, за да се обхванат всички сезони и да се
установи дали наистина има движение на земната кора. По мнение на
експерта, независимо от това, че свлачището не е описано и картотекирано,
същото може да се окаже проблемно след направата на пътя. Затова считам,
че предвид неговото реално съществуване към настоящия момент, то следва
да бъде проучено и оценено в ДОВОС, а такава оценка безспорно липсва.
Освен това, вещото лице инж. Пальов установява, че част от имота, в който е
разположено игрището за ръгби (кв. Дядо Дянко), както и „автобусното
обръщало” – бивша крайна спирка на автобуси частично попадат в
територията на пътя (Приложение № 3 от експертизата) - нещо, което в
ДОВОС въобще не е посочено. Тази непълнота, както и установените неверни
отстояния между трасето и къщите основателно водят до извод, че в тази му
част докладът не е прецизно изготвен.
Споделям и твърдението на жалбоподателите за нарушение на чл. 96, ал. 1, т.
4, б. „в” от ЗООС по отношение парка „Синкевица”. Ответникът
неоснователно възразява, че в ДОВОС не следва да бъде разгледано
въздействието на инвестиционното предложение върху парка, тъй като той е
извън обхвата на пътното трасе и е достатъчно отдалечен от него в района на
изградения вече ІІ-ри етап – нещо, което очевидно не отговаря на истината
при положение, че отстоянието е под 100 метра.
Съществена непълнота на ДОВОС се констатира и от заключението на
изготвената от вещото лице инж. Калина Георгиева експертиза. След като се
установи по делото, че в района на инвестиционното предложение безспорно
попада потенциално местообитание 6430 с площ от 1000 кв.м. (Хидрофилни
съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс),
което ще бъде пряко засегнато при корекцията на двете речни корита, същото
следва да е описано и обсъдено в ДОС. Дали това местообитание е естествено
или възникнало в резултат на човешка дейност и дали е предмет на правна
защита съгласно европейското и вътрешното право, отговорът следва да бъде
даден в доклада, а впоследствие неговата обоснованост да бъде преценена от
съда.
Предвид изложените съображения за нарушения на разпоредби от ЗООС и
подзаконовата нормативна уредба по отношение на общественото обсъждане,
проведено формално и без да е постигната целта му, предхождащите го
нарушения на процедурата, довели до недостатъчна информираност на
засегнатата общественост с инвестиционното предложение по подходящ
начин, в резултат на което не й е осигурена гарантираната от закона
възможност да изрази становището си, допуснатите нарушения на
материалния закон при изготвянето на отделни части на ДОВОС, установени
от изслушаните по делото експертизи, считам, че са налице основанията по
чл. 146, ал. 3, 4 и 5 от АПК за отмяна на обжалваното министерско решение
по ОВОС.
Съдия Диана Добрева: